На дискусията миналата събота (01.02.2008, кръгла маса-дискусия „Просперитетът обича свободата”, вж. на сайта на БОИС за подробности) политикът Нено Димов от ДСБ заяви, че пазарът няма да реши проблема с озоновата дупка. Казаното беше в подкрепа на твърдението му, че „пазарът не е панацея” и от това произтича необходимостта някои проблеми да се решават на непазарен принцип и именно от политиците.

Това едва ли е изненада, тъй като фундаменталното недоверие в пазара е залегнало в самата философска концепция на християндемокрацията, а тъкмо тя е идейната платформа, която автентично десните в България - СДС и ДСБ - (се опитваха да) лансират като своя идеология. По-впечатляваща и заслужаваща коментар в случая е лекотата, с която една любима лява популистка теза (при това антиамериканска!) - тази за озоновата дупка - изскочи от устата на може би най-десния и принципен политик, когато му се наложи да обосновава нуждата от овластяване на политиците с цел да решават проблеми, които те самите са набедили, че не са по силите на пазара.

Митът за озоновата дупка дълго време беше любимото плашило на западните левичари, което те размахваха в опитите се покажат чудовищните злини, които развитите индустриални нации причиняват на останалите 85% от човечеството. Дълбоката му икономическа мотивация беше да се намали конкурентоспособността на американската икономика и за целта именно съставът емисиите, отделяни от заводите в САЩ бяха нарочени за причинители на изтъняването на озоновия слой (както е сега с глобалното затопляне).

Вдигналият се шум около проблема доведе до финансирането на нови изследвания (и стана ясно кой пряко печели от раздухването му - левичарският академичен мейнстрийм), които в крайна сметка доказаха, че озоновата дупка е предимно естествено явление (влиянието на човешката дейност върху нея е нищожно) и че има свойството периодично да се разширява и свива.

В резултат на това доводът за „озоновата дупка” беше спешно изваден от полемичния арсенал на левите и прибран в гардероба при другите им идеологически скелети (Може би в очакване на по-добри времена - когато естественият цикъл на „дупката” започне ново разширяване. Впрочем, обърнахте ли внимание, че през януарските студове, за разлика от летните горещини, никой не ни занимаваше с проблема за глобалното затопляне?).

Жалко е наистина, че един качествен десен политик си служи с левичарски аргументи втора употреба, но не за това ми е думата. Искам да разгледам един по-основен въпрос: дали наистина има проблеми, които пазарът не може да реши? И тъй като проблемът с озоновата дупка беше представен като най-емблематичен за този род проблеми, ще се спра именно на него. (more…)