Най-големият замърсител на околната среда не са пазарните играчи, а държавата. И това е вярно както у нас, така и по света. В САЩ, например, най-големият замърсител са военните, а на няколко пъти правителството се е възползвал то правото си на абсолютен имунитет за да се освободи от отговорност за причинените екологични щети, нещо което би било немислимо за който и да било частен замърсител.

Комбинатът „Кремиковци”, който давате за пример, е изцяло продукт на държавата – създаден и поддържан от нея до ден-днешен именно против логиката на пазара. В наши дни „Кремиковци” е обект на преференциално третиране от страна на държавата, както чрез заеми, така и чрез данъчни преференции. Изискванията за инвестиции и непромяна предметът му на дейност в приватизационния му договор, както и притежаването на „златна” акция от страна на държавата, са това, което пречи на незабавното му фалиране – нещо, което пазарът би сторил на мига.

Забележете, че най тежките екологични проблеми са именно в страните с най-силна държавна намеса – Русия, Индия, Китай, Източна Европа, а най-добре в екологично отношение са най-пазарните общества. Това не е случайно съвпадение, а защо това е така, ще стане дума във втората част на материала.

Петко М

Имам се за следовник и привърженик на класическия либерализъм. Безспорно е, че пазарното стопанство е най-ефективната, най-логичната, най-моралната система за действие и взаимодействие между индивидите, извън приятелските и любовните взаимоотношения. Пазарът е продукт на реалностите и здравия смисъл. Пазарът е ценност.

Другата ми предпоставка е следната: за мене е очевидно, че планетата се “задъхва” екологически, планетата все по-трудно успява да абсорбира отпадъците от човешката дейност, случват се все повече промени в климата и прородните процеси във всички краища на света. Поголовно изсечените тропически гори са факт. Факт е, че те биха били от огромна полза за справянето на екосистемата с безпрецедентните количества въгл. диоксид, изхвърлян в атмосферата през последните 60 години най-вече - а че те са безпрецедентни, има ли спор? Вярно ли е, че най-мащабните емисии на въгл. диоксид в атмосферата в историята на човечеството съвпаднаха с най-масовото изсичане на гори в историята? Китай и Индия се развиват икономичеки бурно, но за сметка на огромни щети за околната среда, каквито щети в 19 век и докъм 1970-те години е имало в САЩ и Западна Европа. Не е имало модел на бурно икономическо развитие, който да не върви с проблеми за околната среда. Земята не би издържала, ако в този момент заедно с Китай и Индия, Африка и Южна Америка също се развиваха по този бурен начин - нито ресурсно, нито екологически. Разбира се, Земята се “задъхва” и от броя на хората по нея - вижте бедственото състояние на фауната за доказателство, като, разбира се, не икономическото развитие е причината за огромното световно население, но просто броя на хората е още един фактор, който е предизвикателство за екологичното равновесие. А слънцето в топлите месеци от много време вече не е добре да бъде поемано от кожата след 10 часа сутринта и преди 18 часа следобяд.

Горният пасаж може би ме прави “зелен”, не знам, но всеки случай смятам, че капиталистическото производство и капиталистическите продукти дадоха много на човечеството, но му отнемат постепенно околната среда. Де да имаше как икономическото развитие на света да пропусне етапа със замърсяването и докато нараства благосъстоянието на света, да бъде под настоящите високи екологични стандарти и норми на производството и продуктите му в Германия, да кажем. Но развиващите се страни с право негодуват, че е невъзможно да се развиваш и едновременно с това да покриваш днешните високи екологични стандарти на Германия - тя може да си го позволи след дълги години развитие. Те негодуват и, че Германия навремето е минала през същия “мръсен” процес на развитието и сега е несправедливо същата тази Германия и дружките й да са екологично придирчиви към развиващите се страни. От друга страна, Германия и ко. са прави, защото Земята все повече няма да може да си позволява такъв “аналогов” тип икономическо развитие - тип САЩ и Западна Европа преди, Китай и Индия сега. Някак си ще е необходимо да се мисли първо за екологията, а чак след това собствено за производството - първата инвестиция ще трябва да е в екология. Необходимо е, за да имаме - поне ние, 7-те милиарда човеци, на планетата що-годе прилична околна среда за живот.

Исторически сложилите се събития и коректното им интерпретиране изискват да се отбележи важния, с оглед на темата, момент - достигането до днешните високи екологични изисквания към производствата и техните продукти (автомобили, хладилници и пр.) в развитите страни НЕ Е СТАНАЛО по инициатива на бизнеса, фирмите, стопанските играчи. Инициативата и борбата е била от страна на гражданското общество, на гражданите, а налагането на изискванията се е осъществявало и осъществява от различните държави, подложени на натиск от същото това гражданско общество. На този етап в Западна Европа и САЩ бизнесът вече може и да е “интернализирал” необходимостта от инвестиции в “зелено” производство, но това е доста дълъг исторически процес. Обаче в разградения “двор” България бизнесът може да си позволи да не инвестира в “зелено” в “Кремиковци”, да речем, защото няма нито свястно гражданско общество, нито свястна държава. И докато го няма техния “остен”, бизнесът няма да го направи, очевидно.

Искам да каже и, че пазарът не бива да се фетишизира, не бива да бъде представян като панацея. Не бива и всичко да бъде пазар, най-малкото защото се обезсмисля самия пазар. Пазарът функционира добре, идеално дори, когато има няколко условия и правила, които не се продуцират пазарно, а са въпрос на политика и власт - ефективно функционираща съдебна система, примерно. Държавата и то свястната, е безкрайно нужна за самия пазар, до някаква степен - защото хората имат склонността да израждат и най-прекрасните идеи и механизми.

Благодаря за вниманието и ме простете за твърде пространното изложение.