Капитализмът

На дискусията миналата събота (01.02.2008, кръгла маса-дискусия „Просперитетът обича свободата”, вж. на сайта на БОИС за подробности) политикът Нено Димов от ДСБ заяви, че пазарът няма да реши проблема с озоновата дупка. Казаното беше в подкрепа на твърдението му, че „пазарът не е панацея” и от това произтича необходимостта някои проблеми да се решават на непазарен принцип и именно от политиците.

Това едва ли е изненада, тъй като фундаменталното недоверие в пазара е залегнало в самата философска концепция на християндемокрацията, а тъкмо тя е идейната платформа, която автентично десните в България - СДС и ДСБ - (се опитваха да) лансират като своя идеология. По-впечатляваща и заслужаваща коментар в случая е лекотата, с която една любима лява популистка теза (при това антиамериканска!) - тази за озоновата дупка - изскочи от устата на може би най-десния и принципен политик, когато му се наложи да обосновава нуждата от овластяване на политиците с цел да решават проблеми, които те самите са набедили, че не са по силите на пазара.

Митът за озоновата дупка дълго време беше любимото плашило на западните левичари, което те размахваха в опитите се покажат чудовищните злини, които развитите индустриални нации причиняват на останалите 85% от човечеството. Дълбоката му икономическа мотивация беше да се намали конкурентоспособността на американската икономика и за целта именно съставът емисиите, отделяни от заводите в САЩ бяха нарочени за причинители на изтъняването на озоновия слой (както е сега с глобалното затопляне).

Вдигналият се шум около проблема доведе до финансирането на нови изследвания (и стана ясно кой пряко печели от раздухването му - левичарският академичен мейнстрийм), които в крайна сметка доказаха, че озоновата дупка е предимно естествено явление (влиянието на човешката дейност върху нея е нищожно) и че има свойството периодично да се разширява и свива.

В резултат на това доводът за „озоновата дупка” беше спешно изваден от полемичния арсенал на левите и прибран в гардероба при другите им идеологически скелети (Може би в очакване на по-добри времена - когато естественият цикъл на „дупката” започне ново разширяване. Впрочем, обърнахте ли внимание, че през януарските студове, за разлика от летните горещини, никой не ни занимаваше с проблема за глобалното затопляне?).

Жалко е наистина, че един качествен десен политик си служи с левичарски аргументи втора употреба, но не за това ми е думата. Искам да разгледам един по-основен въпрос: дали наистина има проблеми, които пазарът не може да реши? И тъй като проблемът с озоновата дупка беше представен като най-емблематичен за този род проблеми, ще се спра именно на него.

Ако един ден озоновият слой наистина изтънее дотолкова, че ултравиолетовите лъчи, достигащи до повърхността на Земята започнат да представляват заплаха за човечеството, какво ще правим? И на кого бихме могли да разчитаме - на държавата, чиято цел е да ни помага безкористно, или на частните предприемачи, чиято цел е собственото им забогатяване? Ако това бедствие се случеше наистина, ето как биха се развили събитията според мен.

Бихме започнали да излизаме от къщи само носейки лични противослънчеви предпазни средства - слънцезащитни кремове, слънчеви очила и слънчобрани; биха били изградени навеси и сенници над тротоарите пред търговските площи; превозните средства щяха да започнат да се произвеждат с УВ-защитни стъкла. Биха се появили нови медикаменти и методи за лечение на пострадалите от ултравиолетовото лъчение. Бихме прибегнали и до генно инженерство за да подобрим естествените защитни възможности на кожата ни. А ако положението на повърхността на Земята станеше наистина страшно, би започнало изграждане на градовете в посока надолу, вкопаването им в земята с подземни улици и изкуствени небета, така, както сме го виждали в научнофантастичните филми и както наистина съществува на някои места в Япония.

И всичко това ще стане възможно именно благодарение на пазара. Именно частните предприемачи ще са тези, които ще ни доставят слънчевите очила и кремове и ще да ги подобрят така, че да отговарят на новите ни нужди и изисквания; именно те ще са тези, които ще поставят сенници над тротоарите пред магазините си (а поставянето на навеси на другите места по тротоарите ще се бави от местните власти с години, с изключение, разбира се, на тротоара пред сградата на общината); тъкмо предприемачите ще започнат да произвеждат автомобилите със слънцезащитни стъкла и ще строят небостъргачи в посока надолу вместо нагоре. Те ще започнат да вършат всичко това не защото държавата би ги задължила - те ще го направят просто защото хората ще започнат да търсят тези неща т.е. под натиска на пазара или, иначе казано, цялото това противодействие на природното бедствие щеше да е възможно именно благодарение на пазара.

Разбира се, държавата и политиците няма да стоят безучастни и да оставят пазара да обере всичките лаври за преодоляването на бедствието. Те ще финансират с парите на данъкоплатците изследвания, които ще потвърждават сериозността на проблема и ще аргументират държавната намеса в тази област и нуждата от още такива изследвания; ще се основат държавни научни институти, които да ги провеждат и да доказват очевидното; ще се създадат специални звена към Министерството на здравеопазването и Министерството на природните бедствия и авариите; работещите в тези звена ще са оборудвани с джипове от най-слънцезащитен модел и ще взимат най-„сенчестите” заплати с аргумента, че проблемът, с който се занимават е изключително сериозен; ще имат огромен бюджет (размерът на бюджета им ще да се представя като мерило за държавната грижа за хората), който задължително ще изразходват през обръч от неслучайни (и като правило - „сенчести”) фирми; тези служители ще се сменят на всеки четири години заедно с правителството, защото „чадърът” над тях (политическият, не слънчевия), периодично ще се затваря след току-що проведените избори. Министърът на икономиката пък ще се явява от време на време по телевизията и със загрижен тон ще обяснява, че разликите в цените на слънчевите очила в различните магазини са достигали, да речем, 800%.

Ще бъдат създадени нови клинични пътеки към Здравната каса, които няма да покриват реалните разходи по леченията, но пък ще послужат като чудесно оправдание за увеличаването на размера на здравната вноска. Направленията за специализирано лечение ще продължават да свършват още в началото на месеца, което пък ще лиши някои хора от животоспасяващо лечение поради липса на средства. (Тези средства ще са им вече иззети по линия на задължителното здравно осигуряване, и в резултат те няма да могат да ползват здравни застраховки от частни застрахователи или сами да си платят лечението.) Пирамидалният характер да на държавното осигуряване ще лъсне в целия си блясък (разбирай - дефицитът ще бъде огромен и тя ще бъде изправена пред неспасяем фалит), защото заболеваемостта ще е масова, а лечението - скъпо. Това на свой ред ще оскъпи здравните вноски и илюзията, че получаваш „безплатно здравеопазване”, т.е. нещо срещу нищо, ще рухне. Спонсорираните пък от Здравната каса специализирани лекарства, както сочи опитът от не толкова кризисни времена, ще се продават с 30% по-скъпо, отколкото на свободния пазар.

Държавата ще защитава хората и чрез издаването на задължителни разпоредби и норми за слънцезащита: задължителен минимален УВ-фактор за слънчеви кремове, подобен показател за очилата, задължаване собствениците на магазини да построят навеси над прилежащите им тротоари и т.н.. Разбира се, тези мерки ще бъдат въведени като задължителни държавни стандарти ДОСТА ВРЕМЕ СЛЕД като пазарът вече е успял да ги наложи в практиката - и това е наистина разбираемо, защото държавата не би могла да въведе норми за нещо, които не съществува на пазара.

Държавните мерки по проблема, независимо от практическата им безполезност, ще бъдат широко прокламирани от политиците, но в действителност ще представляват - както винаги става в такива случаи - ЕДНО ПРОСТО КОДИФИЦИРАНЕ НА НОРМИТЕ, СЪЗДАДЕНИ И ВЪВЕДЕНИ ОТ ПАЗАРА. (Справка - устройството „свободни ръце” при мобилните телефони) Естествено, това няма да попречи на политиците да тръбят, че бизнесът спазва определените норми и стандарти, защото държавата ги е въвела, докато истината би била точно обратната: именно създаването и налагането на съответните технологии, норми и стандарти благодарение на пазара прави възможно кодифицирането им от страна на държавата.

Но да се върнем отново към нашите хипотетични събития. Европейският съюз вече ще е постановил, че всички автомобили трябва да са със стъкла с УВ-филтри и нашите политици ще приемат това изискване без преходен период за да не си отварят работа да преговарят. По-бедните слоеве от населението, които биха предпочели за по-евтино да карат автомобили с обикновени стъкла, носейки лични предпазни средства (козирка, слънчеви очила и слънцезащитен крем) ще бъдат ощетени. Те ще протестират пред сградата на Министерския съвет, а политиците пък ще да им отговорят, че „така е в ЕС” и нищо не може да се направи. В крайна сметка потърпевшите ще се принудят или да се откажат от превозните си средства или да инвестират в слънцезащитни автостъкла пари, които биха им послужили по-добре похарчени за нещо друго. Така единственият ефект от тази мярка ще се сведе до ограничаването на възможностите за избор на потребителите.

Както бихме могли да предположим, страните с развит пазар ще се справят с проблема много по-добре от останалите. Именно там необходимите защитни изделия ще бъдат на разположение във възможно най-кратки срокове и като количество, и като технически характеристики. Именно там, чрез маркетинга и рекламата на частните производители, хората ще бъдат най-информирани за нуждата от използването на слънцезащитни средства и то в степен, която не би могло да бъде постигната от която и до било разяснителна държавна кампания.

Именно в най-пазарните общества биха се появили и новите, по-съвършени технологии за справяне с проблема и качествено новите концепции, които в крайна сметка биха го решили и които нито един държавен чиновник не би могъл да измисли. Всичко това би станало така, защото именно пазарът e този, който умее най-добре да разпределя обществените ресурси и да ги насочва там, където те действително са необходими.

Естествено, ще бъдат издигнати призиви за помощ на Третия свят и леви активисти ще обвиняват Запада в „егоизъм” и „бездушие” защото хората на Запад ще имат предпазни средства, а останалите - не. Обществата, неспособни да се организират на пазарен принцип, ще бъдат оглавени от диктатори и ще генерират ескалиращи завист, омраза, и тероризъм. И ако на тези общества не им бъде помогнато, за първи път в историята на човечеството, пазарът ще отсява И В ЧИСТО ФИЗИЧЕСКИ СМИСЪЛ не само проспериращите индивиди, но и проспериращите общества.

В някои развити страни държавата ще се опита да наложи максимални цени на някои слънцезащитни средства и да осигурява минимален слънцезащитен пакет за социално слабите. Това ще доведе до масови дефицити и черен пазар с последващо оттегляне на инвеститорите от сектора и още по-големи трудности в решаването на проблема. Гарантираният слънцезащитен пакет пък допълнително ще мотивира получателите му (в България и САЩ - предимно шоколадови на цвят) да напуснат пазара на труда.

Изводът ми е че, държавната намеса при решаването на проблема по-скоро би донесла вреди, отколкото ползи. И че не само че държавата няма да бъде в състояние да го реши, но и че решаването му е по силите ЕДИНСТВЕНО И САМО НА ПАЗАРА.

Всичко казано дотук изхождаше от хипотезата, че засилването на ултравиолетовото излъчване е естествено явление. Ако обаче то е човешки феномен, причинен от промишленото производство и от потреблението на вредни за озоновия слой вещества, дали една намеса от страна на държавата не би била оправдана? И как въобще бихме могли да очакваме, че пазарните принципи ще са в състояние да решат проблема, при положение, че самият пазар го предизвиква? Отговорът очаквайте следващия път. А за да бъдете уведомени, когато той бъде публикуван, моля абонирайте се за известяване по имейл (вж. бутоните горе).